Празникът на Баба Марта и мартеницата
Първи март – денят на Баба Марта е изключитело емоционален, обичан и почитан български обичай.
На този ден традицията повелява да се закичим с мартеница. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Мартеница (марта, мартичка, гадалушка, кичилка) e малко украшение от усукани конци, с което българите се закичват всяка година на Първи март- денят на Баба Марта. Изработва се от усукан вълнен или памучен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи здраве. Такава е магическата му сила в мартеницата.
В Родопите мартеници се правят от различни цветове. В Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Синият цвят е олицетворение на небето и земята. Зеленият цвят е знак за плодородие, здраве, възраждане, празничност. Конците, участващи в направата на мартеницата, се усукват задължително наляво. Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).
В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее – топло и ласкаво.
История и легенди
Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681 год.). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си, тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.
Извън легендата, съществуват предположения, че мартеницата е наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е факта, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.
Традиции и обичаи на Баба Марта
Някои обичаи на деня на Баба Марта – Първи март са свързани с изгонването на злите сили и включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1-ви до 22-ри март всеки си намисля един определен ден от този период и по него се определя каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности.
Според предание, дошло от древността, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана “лошотия”, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания Първи март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от “лошотията”, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
Освен на територията на България, мартеница се среща в някои области на Румъния и Молдова (Mărţişor), Северна Гърция (марти), Република Македония (мартинка), Албания (моняк), т.е. на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.
Как да си направим мартеница “Пижо и Пенда”
“Пижо и Пенда” е най популярната мартеница. Ето как да си я направите сами. Вземате бял и червен вълнен конец и ги завързвате един за друг. Сега, за да ви е по-лесно, може да помолите някой да държи единия край на конците, а вие хващате другия край (ако няма кой да ви помогне, трябва да вържете края за нещо). Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите в една посока – въртите конците, до тогава, когато отпуснете малко, те не започнат да се увиват един с друг на ситно. Тогава събирате двата края и отпускате, и ето – ширитът е готов. Вземате картон с приблизителни размери 5 на 8 см. и го сгъвате го на две. Започвате да увивате червената прежда за Пенда (бялата прежда за Пижо) около него, а усукания конец (ширита) пъхате най-отдолу. И така увивате колкото пъти искате, колкото повече – толкова по-дебела. Всеки сам си преценя каква да е Пенда (на нас ни харесва да е пухкава, а не “хилава”). Връзвате двата края на ширита и срежете с ножица увитите конци на мястото, където не е сгънат картонът. Така се получават ресничките. След това с друг конец връзвате по-надолу, за да оформите глава. Така последователно може да оформите ръце, крака и ….. Пенда или Пижо са готови.
За други типично български обичаи можете да прочетете тук.
Честита Баба Марта на всички! Да се закичим с мартеница с пожелание за здраве, дълголетие и късмет!
