Народните будители – символ на възраждащия се национален дух
На 1 ноември – Деня на народните будители, честваме паметта на българските просветители, книжовници, революционери на възраждащия се национален дух. Всеки народ има своите духовни водачи, които в трудни моменти са показвали на народа път на надежда и вяра. Българинът традиционно почита образоването и просветата. Днес повече от всякога са нужни силни хора, които да запазят духа и вярата в националната ни гордост. До въвеждането на Григориянския календар на този ден България почита празника на св. Иван Рилски Чудотворец почитан, като духовен баща на народа ни.
Известни български народните будители са Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Любен Каравелов и още много други.
Ето част от идеите на изявените просветители от миналото, народните будители, които бихме могли в различен аспект да адаптираме към днешната реалност.
Паисий Хилендарски
Един от първите изразители на народните стремления и българското националноосвободително движение е атонският монах Паисий Хилендарски. Той описва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на свобода. През 1762 година написва знаменитото си съчинение “История славянобългарска”. Книгата представлява своеобразен повик към българите за национално осъзнаване и борба против поробителите. “История славянобългарска” се предава и преписва от българския народ като свещена реликва.
Софроний Врачански
Дейността на Паисий Хилендарски намира ревностен последовател в лицето на друг народен будител – Софроний Врачански. Той е автор на книга, излязла през 1806 година. Книгата представлява сборник от празнични поучения под заглавие “Неделник”. Софроний Врачански достига до убеждението, че за успешната освободителна борба на българския народ е необходимо да се повдигне преди всичко нивото на образованието. Той призовава образованието, богослужението и книжнината да бъдат на говоримия български език, за да са достъпни за всеки. Софроний цели да се изгради трайно в народа съзнание за българска национална принадлежност.
Любен Каравелов
През 1869 година се създава Българският революционен централен комитет, който слива двете течения на българското революционно движение – революционно-демократичното и либералното. Така се дава отговор на историческата необходимост от формиране на единен център на националната борба.
Васил Левски
Да работи за народа се посвещава и Васил Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски. Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата вяра в силите на българския народ. Гениален идеолог и политически стратег на освободителното движение, Васил Левски създава организационната структура на революцията. Той определя голямата цел на освободителната борба – с една обща революция да се направи коренно преобразуване на държавната деспотска система и тя да се замени с народно управление в лицето на демократична република.
Христо Ботев
Горещ привърженик на идеята за обединението на всички балкански народи в един братски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той възприема и творчески преосмисля най-прогресивните идеи на руската и западноевропейска мисъл. Ботев страстно желае протест, бунт, въстание. Той става един от пламенните будители, които очертават стратегическите и тактическите цели на революционната борба на българския народ.
Нека се гордеем с нашите просветители – народните будители, да пазим делата им и да носим с радост името българи!
Честит празник!
